От десетилетия насам голяма част от националните закони представляват само сервилно пренасяне на общностните директиви, докато Съдът на ЕС разширява обсега на своето правосъдие и своето злоупотребяващо тълкуване на договорите. Досега, благодарение на остатъчното право на вето, всяка страна член все още можеше теоретично да откаже да се съгласи с политика, която ѝ е вредна. Но след „гражданската“ конференция за бъдещето на Европа, организирана през 2022 година по напълно непрозрачен и псевдо-демократичен начин, е планирано премахването на това право. През май 2023 г., избрани, но не упълномощени за това, френски и германски лидери заявиха, че искат да реформират ЕС в тази посока. През септември 2023 г. франко-германски експерти представиха своя доклад. На 22 ноември 2023 г. резолюция на Европейския парламент предложи изменение на договорите за обобщаване на правилото за квалифицирано мнозинство във всички области без изключение и предвиждане на повече санкции срещу непокорните държави членки. На 29 ноември следващата година, френският национален събор гласува резолюция в подкрепа на проект за договор, който отстъпва нашия суверенитет и изрично предвижда, че външните граници, гражданската защита, външните работи, общата сигурност, отбраната, индустрията и образованието да станат „съвместни компетенции“ на Европейския съюз, т.е. държавите да имат само остатъчна компетенция.

Приемането на тази реформа, която ще прехвърли на Съюза последните елементи от съществените условия за упражняване на националния суверенитет, ще осъществи мечтата на някои за федерална Европа, управлявана от комисия, която официално носи титлата „Изпълнителен орган“, начело с „Президент на Европейския съюз“. Краят на националните суверенитети, а следователно и на нашите демокрации, е така ясно замислен. Европейските народи отдавна предчувстват това лишаване. То разтваря националния и народен суверенитет. Подкопава демокрацията. Французите например се противопоставиха през 2005 г. на първия опит за фед

ерализация, който запечатва тяхното политическо и културно изчезване, но техните колебания бяха заличени от лидери, превърнати в идеологията на „отвореното общество“. Народният вердикт беше пренебрегнат и заобиколен чрез парламентарното ратифициране на Лисабонския договор, просто копие на договора, отхвърлен от французите. Това е продължението на процеса, който в момента е в ход. Нашите лидери се готвят да вземат голямо решение, което компрометира съдбата на нашите страни, тяхната независимост и самото им съществуване като нации. Възползвайки се от тревогата, предизвикана от войната, те ускоряват федерализацията, без никога да я назовават и без европейските народи да могат да осъзнаят мащаба на своето лишаване.

Що се отнася до нас, ние отхвърляме тази тенденция. Мислим, че постдемократичната федерална система е в противоречие с духа на Европа и с колективното въображение, което произвежда общото от разнообразието на нейните нации и собствената ѝ култура. Окончателното разделяне между народите и европейската машина ще доведе до прехвърляне на отговорностите от националните лидери и ще умножи националистическите реакции, с риск от вкарване в хаос. Независимо от нашата визия за Европа и мнението за реформата и предстоящите разширения, трябва да настояваме толкова голяма качествена промяна към неизвестното на супранационалната система, която подкопава идентичността на народите, съществуването на нациите и опита на европейските държави, да бъде предмет на референдум.

Спешно е да се отвори дебат за това, което се подготвя. Изборите през юни 2024 г. трябва да бъдат повод да се произнесем със знание за предстоящата федерализация, както и за предвидените разширения. Подписалите този призив и гражданите, които се присъединяват, искат от кандидатите на всяка листа на европейските избори да заемат ясна позиция по тези проекти и да се ангажират да ги подложат на народно ратифициране.